От топлината ми вземи
Студено ти е,
а изгаряш,
във вените
кръвта ти се смрази.
Ела...
Гушни се в мене
и от топлината ми
вземи!
Трепериш в мрака
изоставен.
Приятелю,
подай ръка!
Не искам сам и
тъй нещастен
да те посрещне
вечерта.
Затуй до тебе
ще приседна.
Цигара?
Ето...запали!
Дали над теб и мен
съдбата
все някога,
ще се смили?
Дали душите
ни са грешни,
че обладава ги тъга?
А може би са
толкоз вечни,
щом сила черпят
от това
да пазят свято
любовта си
дори дъхът
им да гори...
Отдадени докрай
на обичта си,
забравяме
за себе си дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
