24.09.2006 г., 1:38

От топлината ми вземи

889 0 12
четейки "Студено ми е..." от Романтик


Студено ти е,

а изгаряш,

във вените

кръвта ти се смрази.

Ела...

Гушни се в мене

и от топлината ми

вземи!

Трепериш в мрака

изоставен.

Приятелю,

подай ръка!

Не искам сам и

тъй нещастен

да те посрещне

вечерта.

Затуй до тебе

ще приседна.

Цигара?

Ето...запали!

Дали над теб и мен

съдбата

все някога,

ще се смили?

Дали душите

ни са грешни,

че обладава ги тъга?

А може би са

толкоз вечни,

щом сила черпят

от това

да пазят свято

любовта си

дори дъхът

им да гори...

Отдадени докрай

на обичта си,

забравяме

за себе си дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих Лъки! Поздрав за теб и за човека вдъхновил те да го напишеш!
  • голямо е сърцето ти, Роси! поздравления за това стихотворение.
  • Много, много хубаво! Поздравления!
  • Здравейте всички!Благодаря ви за коментарите!
    Христо,от собствен опит знаеш,че четейки и вниквайки в съдържанието на някои текстове се раждат други.
    Поздрави!
  • Невероятен стих, Роси!!!
    Грях беше да седи като коментар. Благодаря ти, че го предостави на много хора да му се насладят!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...