16 feb 2008, 14:42

От утре

858 0 3

Простила съм всички думи изказани.

Простих дори и за всички неказани.

Обърнах гръб на дни без надежда,

от утре с усмивка напред ще поглеждам.

Заключих мечтите отминали вчера,

над мен са провиснали, трепетно гледат,

ще бродят нечакани, лутащи в мрака,

от утре нови до мене ще чакат.

Сълзите попих от горчилки големи,

от утре ще греят очите засмени.

Пролях толкова, че щяха да стигнат

до края на дните ми, но ще притихнат.

Прочистих сърцето си от предали ме хора,

безлични и жалки, но да мразя не мога.

В него са всички, които обичам,

за мен са опора и с любов ги наричам.

Намерих за мене едничка пътека,

там слънце над мен  топло ще гледа.

Детето ми с обич към мене поглежда,

от утре ще крачим с нова надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...