От утре
Простила съм всички думи изказани.
Простих дори и за всички неказани.
Обърнах гръб на дни без надежда,
от утре с усмивка напред ще поглеждам.
Заключих мечтите отминали вчера,
над мен са провиснали, трепетно гледат,
ще бродят нечакани, лутащи в мрака,
от утре нови до мене ще чакат.
Сълзите попих от горчилки големи,
от утре ще греят очите засмени.
Пролях толкова, че щяха да стигнат
до края на дните ми, но ще притихнат.
Прочистих сърцето си от предали ме хора,
безлични и жалки, но да мразя не мога.
В него са всички, които обичам,
за мен са опора и с любов ги наричам.
Намерих за мене едничка пътека,
там слънце над мен топло ще гледа.
Детето ми с обич към мене поглежда,
от утре ще крачим с нова надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
