16 февр. 2008 г., 14:42

От утре

855 0 3

Простила съм всички думи изказани.

Простих дори и за всички неказани.

Обърнах гръб на дни без надежда,

от утре с усмивка напред ще поглеждам.

Заключих мечтите отминали вчера,

над мен са провиснали, трепетно гледат,

ще бродят нечакани, лутащи в мрака,

от утре нови до мене ще чакат.

Сълзите попих от горчилки големи,

от утре ще греят очите засмени.

Пролях толкова, че щяха да стигнат

до края на дните ми, но ще притихнат.

Прочистих сърцето си от предали ме хора,

безлични и жалки, но да мразя не мога.

В него са всички, които обичам,

за мен са опора и с любов ги наричам.

Намерих за мене едничка пътека,

там слънце над мен  топло ще гледа.

Детето ми с обич към мене поглежда,

от утре ще крачим с нова надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...