От утробата на любовта

15 jun 2007, 22:02

Poesía

599 0 1

Не ще с думи любовта да изрека,
не ще погубя я със слова,
не ще на вятъра да я даря,
да я понесе в пустинята насред прахта,
но ще я възкача върху крилете на Пегас
и ще положа върху му копринено седло,
и високо, високо...
там, където светлината на нощта мъжди,
ще сътворим еликсир от слети аури
и ние с тебе бездиханни,
ще умреме за света непреклонен,
с вплетени сърца в едно,
ще се родимe отново в ръцете на Ангела Господен,
а духът ни излязал от утробата на любовта
във вечността нека оставим да витае.

Дали вселената усеща вече
как космосът на дива страст ухае?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sirius (Пламен Йовчев)

2007-06-18T16:20:52+03:00

Замисли се за МИГ...
за Любовта...
и ще познаеш...
ВЕЧНОСТТА...
Но отвъд пъстрата дъга...
има единствено тъга...