От утробата на любовта
Не ще с думи любовта да изрека,
не ще погубя я със слова,
не ще на вятъра да я даря,
да я понесе в пустинята насред прахта,
но ще я възкача върху крилете на Пегас
и ще положа върху му копринено седло,
и високо, високо...
там, където светлината на нощта мъжди,
ще сътворим еликсир от слети аури
и ние с тебе бездиханни,
ще умреме за света непреклонен,
с вплетени сърца в едно,
ще се родимe отново в ръцете на Ангела Господен,
а духът ни излязал от утробата на любовта
във вечността нека оставим да витае.
Дали вселената усеща вече
как космосът на дива страст ухае?
не ще погубя я със слова,
не ще на вятъра да я даря,
да я понесе в пустинята насред прахта,
но ще я възкача върху крилете на Пегас
и ще положа върху му копринено седло,
и високо, високо...
там, където светлината на нощта мъжди,
ще сътворим еликсир от слети аури
и ние с тебе бездиханни,
ще умреме за света непреклонен,
с вплетени сърца в едно,
ще се родимe отново в ръцете на Ангела Господен,
а духът ни излязал от утробата на любовта
във вечността нека оставим да витае.
Дали вселената усеща вече
как космосът на дива страст ухае?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аматерасу Всички права запазени
