От утробата на любовта

15.06.2007 г., 22:02 ч.

Поезия

608 0 1

Не ще с думи любовта да изрека,
не ще погубя я със слова,
не ще на вятъра да я даря,
да я понесе в пустинята насред прахта,
но ще я възкача върху крилете на Пегас
и ще положа върху му копринено седло,
и високо, високо...
там, където светлината на нощта мъжди,
ще сътворим еликсир от слети аури
и ние с тебе бездиханни,
ще умреме за света непреклонен,
с вплетени сърца в едно,
ще се родимe отново в ръцете на Ангела Господен,
а духът ни излязал от утробата на любовта
във вечността нека оставим да витае.

Дали вселената усеща вече
как космосът на дива страст ухае?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Sirius (Пламен Йовчев)

2007-06-18T16:20:52+03:00

Замисли се за МИГ...
за Любовта...
и ще познаеш...
ВЕЧНОСТТА...
Но отвъд пъстрата дъга...
има единствено тъга...