От утробата на любовта
Не ще с думи любовта да изрека,
не ще погубя я със слова,
не ще на вятъра да я даря,
да я понесе в пустинята насред прахта,
но ще я възкача върху крилете на Пегас
и ще положа върху му копринено седло,
и високо, високо...
там, където светлината на нощта мъжди,
ще сътворим еликсир от слети аури
и ние с тебе бездиханни,
ще умреме за света непреклонен,
с вплетени сърца в едно,
ще се родимe отново в ръцете на Ангела Господен,
а духът ни излязал от утробата на любовта
във вечността нека оставим да витае.
Дали вселената усеща вече
как космосът на дива страст ухае?
не ще погубя я със слова,
не ще на вятъра да я даря,
да я понесе в пустинята насред прахта,
но ще я възкача върху крилете на Пегас
и ще положа върху му копринено седло,
и високо, високо...
там, където светлината на нощта мъжди,
ще сътворим еликсир от слети аури
и ние с тебе бездиханни,
ще умреме за света непреклонен,
с вплетени сърца в едно,
ще се родимe отново в ръцете на Ангела Господен,
а духът ни излязал от утробата на любовта
във вечността нека оставим да витае.
Дали вселената усеща вече
как космосът на дива страст ухае?
© Аматерасу All rights reserved.
