17 mar 2020, 7:44

От Варна и назад

  Poesía
1.2K 3 2

Каква порода! “Селски бабаит”! 

Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид, 

дори незнаен вирус да го хване.  

 

Екскурзийка сега? Защо пък не! 

В Италия, на път за Барселона. 

Светът да знай  – един смелчак поне 

нанякъде Михаля е подгонил. 

 

С пращящ имунитет на расов бик 

се слави нашето балканско чадо. 

Била е епидемията в пик?! 

Защо да мисли баба или дядо...

 

И рицар същи, вече заразен, 

той горд се връща в милата Родина, 

ще кашля покрай тебе, върху мен  – 

на длъж и шир край всички ще премине.

 

Но някак ми се иска все да знам, 

(въпросът ми е мъничко безочлив), 

геройски ходейки насам-натам, 

защо в Ухан най-първо не отскочи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...