29 oct 2013, 9:07

От вчера до утре

  Poesía
625 0 4

Мен вчера ме изгаря като утре,

а утре преповтаря мойто днес.

Робуваме на някакви минути,

а всъщност сме в безкраен интерес.

 

Най-истинските облаци са сиви,

 а розовото просто е мираж.

Когато всичко само е красиво

и в планината се намира плаж.

 

Но сухото листо не ражда пролет.

Дъждът не чупи птичите гнезда.

Когато в църквата ръцете молят,

в душите ни царува пустота.

 

Сънят не крие дневните заблуди.

Под ноктите не никне интерес.

Секундите са отброено чудо,

а часовете са глобален стрес.

 

Крачката не става мост в живота.

С пари продават и добро, и зло.

Един достигна и превзе Голгота,

а всички ние сме Му потекло.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...