Oct 29, 2013, 9:07 AM

От вчера до утре

  Poetry
622 0 4

Мен вчера ме изгаря като утре,

а утре преповтаря мойто днес.

Робуваме на някакви минути,

а всъщност сме в безкраен интерес.

 

Най-истинските облаци са сиви,

 а розовото просто е мираж.

Когато всичко само е красиво

и в планината се намира плаж.

 

Но сухото листо не ражда пролет.

Дъждът не чупи птичите гнезда.

Когато в църквата ръцете молят,

в душите ни царува пустота.

 

Сънят не крие дневните заблуди.

Под ноктите не никне интерес.

Секундите са отброено чудо,

а часовете са глобален стрес.

 

Крачката не става мост в живота.

С пари продават и добро, и зло.

Един достигна и превзе Голгота,

а всички ние сме Му потекло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...