Мен вчера ме изгаря като утре,
а утре преповтаря мойто днес.
Робуваме на някакви минути,
а всъщност сме в безкраен интерес.
Най-истинските облаци са сиви,
а розовото просто е мираж.
Когато всичко само е красиво
и в планината се намира плаж.
Но сухото листо не ражда пролет.
Дъждът не чупи птичите гнезда.
Когато в църквата ръцете молят,
в душите ни царува пустота.
Сънят не крие дневните заблуди.
Под ноктите не никне интерес.
Секундите са отброено чудо,
а часовете са глобален стрес.
Крачката не става мост в живота.
С пари продават и добро, и зло.
Един достигна и превзе Голгота,
а всички ние сме Му потекло.
© Валентин Йорданов Все права защищены