8 dic 2009, 22:59

От времето

  Poesía » Civil
585 0 1

Чудесен е денят

в прегръдката на лято.

Докато всички спят,

прелита пъстро ято

и утрото стоварва -

красиво и богато.

Събуждаш се, нехаеш,

навярно мислиш в песен.

И влюбено гадаеш

дали ще бъде лесен

и този ден в сърцето -

ухаещ и отнесен.

Но някак е заблуда

привидната хармония.

Дълбоко ще се чудиш,

със нотка на ирония,

как определя времето

предзимната агония.

 

21.11.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...