8.12.2009 г., 22:59

От времето

581 0 1

Чудесен е денят

в прегръдката на лято.

Докато всички спят,

прелита пъстро ято

и утрото стоварва -

красиво и богато.

Събуждаш се, нехаеш,

навярно мислиш в песен.

И влюбено гадаеш

дали ще бъде лесен

и този ден в сърцето -

ухаещ и отнесен.

Но някак е заблуда

привидната хармония.

Дълбоко ще се чудиш,

със нотка на ирония,

как определя времето

предзимната агония.

 

21.11.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...