Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва -
красиво и богато.
Събуждаш се, нехаеш,
навярно мислиш в песен.
И влюбено гадаеш
дали ще бъде лесен
и този ден в сърцето -
ухаещ и отнесен.
Но някак е заблуда
привидната хармония.
Дълбоко ще се чудиш,
със нотка на ирония,
как определя времето
предзимната агония.
21.11.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.