От ъгъла на терминала
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила
желязната птица и ги отнася нанякъде.
Там свиват усърдно свои гнезда,
а ние се надяваме да се върнат. И чакаме…
И крием с усмивка сълзи… От слабост?
Слаби ли са майките, когато обичат?
Засъхват в очакване и трепетна сладост,
солени многоточия на клепачите в края,
щом видят чифт очи с любов да надничат -
на внуците очите… от ъгъла на терминала.
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Така е, Акеми, светът е отворен и дава възможности на децата. Тъгувам за внуците, но това лято ще наваксвам! 😍 Много ти благодаря за прочита и коментара! Хубаво лято и на теб!
-
Успех,Даниела, те повечето млади са така. Умни са, способни са и търсятподходящи условия да се реализират. Дали ще е Америка, Русия, Япония или някоя друга държава няма особено значение. Кой накъдето го влече сърцето, не ги мисли.
-
Част от живота ми е да посрещам и изпращам, Ина (или Калина... извини ме ако не се обръщам правилно😊)... Дано, дано със здраве да заминават и да се връщат!❤
-
Нека са живи и здрави, да се чакат, посрещат и обичат, хората. Другото се оправя. Успех
-
Благодаря ти за "любими" и за пожеланието, Стойчо!
-
Успех, Даниела!🙏
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
