От ъгъла на терминала
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила
желязната птица и ги отнася нанякъде.
Там свиват усърдно свои гнезда,
а ние се надяваме да се върнат. И чакаме…
И крием с усмивка сълзи… От слабост?
Слаби ли са майките, когато обичат?
Засъхват в очакване и трепетна сладост,
солени многоточия на клепачите в края,
щом видят чифт очи с любов да надничат -
на внуците очите… от ъгъла на терминала.
© Даниела Виткова All rights reserved.
