Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго,
разказвам им със часове за болките…
В полунощ събличам дрехите…,
слагам си червило…
и танцувам сънища…
На сутринта забиват се
като ножове
лъчите, родили се от слънцето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse