23 янв. 2020 г., 14:49

Отблясъци

1.4K 1 2

ОТБЛЯСЪЦИ 

 

Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…

Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго,
разказвам им със часове за болките…

В полунощ събличам дрехите…,
слагам си червило…
и танцувам сънища…

На сутринта забиват се
като ножове
лъчите, родили се от слънцето.

Отблясъци рисуват по прозорците…
Силуети, къпещи се 
в безразсъдството на лудите.
А аз се будя гола в шепота
на отминалите отражения!

 

"ОНАЗИ" 2019г.
©Екатерина Глухова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...