Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго,
разказвам им със часове за болките…
В полунощ събличам дрехите…,
слагам си червило…
и танцувам сънища…
На сутринта забиват се
като ножове
лъчите, родили се от слънцето.
Отблясъци рисуват по прозорците…
Силуети, къпещи се
в безразсъдството на лудите.
А аз се будя гола в шепота
на отминалите отражения!
"ОНАЗИ" 2019г.
©Екатерина Глухова
© Екатерина Глухова All rights reserved.