29 ene 2010, 10:23

Отблясъци

1.1K 0 7

 

Ако се осмелиш да прекрачиш брега
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир
и с аромат ще прегръщам твоята слабост,
само помни, че там, където си бил,
с пустинни вопли умирал си в жалост.
Едно-едничко зрънце надежда остана -
че някой някъде там чува твоя гласец,
и вярвай - дъха ти мога да хвана,
и с обич ще творя в твоя живец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мн е хубав0 .. брав0 !!
  • Благодаря ви, момичета!
    Харесва ми да съм заразна
  • Пишеш мъдро,оргинално и заразно...
    Поздрави и от мен!!!
  • Благодаря ти! Поздрави и на теб!
  • "Едно-едничко зрънце надежда остана -
    че някой някъде там чува твоя гласец,
    и вярвай - дъха ти мога да хвана,
    и с обич ще творя в твоя живец"
    Чудесен стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...