29 янв. 2010 г., 10:23

Отблясъци

1.1K 0 7

 

Ако се осмелиш да прекрачиш брега
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир
и с аромат ще прегръщам твоята слабост,
само помни, че там, където си бил,
с пустинни вопли умирал си в жалост.
Едно-едничко зрънце надежда остана -
че някой някъде там чува твоя гласец,
и вярвай - дъха ти мога да хвана,
и с обич ще творя в твоя живец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мн е хубав0 .. брав0 !!
  • Благодаря ви, момичета!
    Харесва ми да съм заразна
  • Пишеш мъдро,оргинално и заразно...
    Поздрави и от мен!!!
  • Благодаря ти! Поздрави и на теб!
  • "Едно-едничко зрънце надежда остана -
    че някой някъде там чува твоя гласец,
    и вярвай - дъха ти мога да хвана,
    и с обич ще творя в твоя живец"
    Чудесен стих!
    Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...