ammonia (Ив)
18 42
29.01.2010 г., 10:23 ч.

Отблясъци 

  Поезия » Любовна
754 0 7

 

Ако се осмелиш да прекрачиш брега
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир
и с аромат ще прегръщам твоята слабост,
само помни, че там, където си бил,
с пустинни вопли умирал си в жалост.
Едно-едничко зрънце надежда остана -
че някой някъде там чува твоя гласец,
и вярвай - дъха ти мога да хвана,
и с обич ще творя в твоя живец.

© Ив Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мн е хубав0 .. брав0 !!
  • Благодаря ви, момичета!
    Харесва ми да съм заразна
  • Пишеш мъдро,оргинално и заразно...
    Поздрави и от мен!!!
  • Благодаря ти! Поздрави и на теб!
  • "Едно-едничко зрънце надежда остана -
    че някой някъде там чува твоя гласец,
    и вярвай - дъха ти мога да хвана,
    и с обич ще творя в твоя живец"
    Чудесен стих!
    Поздрави!
  • А на мен ми хареса твоя коментар
    Погледът ти ме наведе над допълнителни мисли и благодаря, че намина!
    И не на последно място - привет!
  • Виждам, че не си забравила да си сложиш крилете преди да прекрачиш брега! Привет! Хванала си дъха и гласецът ти ми хареса!
Предложения
: ??:??