29.01.2010 г., 10:23

Отблясъци

1.1K 0 7

 

Ако се осмелиш да прекрачиш брега
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир
и с аромат ще прегръщам твоята слабост,
само помни, че там, където си бил,
с пустинни вопли умирал си в жалост.
Едно-едничко зрънце надежда остана -
че някой някъде там чува твоя гласец,
и вярвай - дъха ти мога да хвана,
и с обич ще творя в твоя живец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мн е хубав0 .. брав0 !!
  • Благодаря ви, момичета!
    Харесва ми да съм заразна
  • Пишеш мъдро,оргинално и заразно...
    Поздрави и от мен!!!
  • Благодаря ти! Поздрави и на теб!
  • "Едно-едничко зрънце надежда остана -
    че някой някъде там чува твоя гласец,
    и вярвай - дъха ти мога да хвана,
    и с обич ще творя в твоя живец"
    Чудесен стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...