5 jul 2009, 23:00

Отбоят на Помпей...

  Poesía » Otra
820 0 9

Над брега люшна котвата с трясък,

изтървана със ярост сред локвите,

а галерата в силни отблясъци

ще се сгуши  на кея, под покрива.

 

Бяха в Рим и фасадите прашни

от стъкло – сякаш искрено плачеха,

и един легион от „безстрашните”,

с мрачен поглед следеше ги... плашещо.

 

А  очите им водопадно изтичаха

и онагрите сякаш им пасваха,

и Помпей през гримаси предричаше,

че ще бъдат нашибани с ласото...

 

Тук всичко се промени със годините,

избледняха и сякаш илюзиите,

че за Цезар един свят не стига,

но какъв свят?

 ... разпръснати пъзели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споко Това е нормално.
  • хаха естествено, че е благородно! и извинявай ако се дразниш като те поправям от време-на време, просто някакси ми се набива на очи и не мога да си замълча особено, когато става въпрос за автор като теб, чиито творби не заслужават да бъдат "загрозявани" от грешчици
    гуш
  • Възхитена съм Дими!Не само от този стих!
    Поздравявам те и ти желая успехи!!!
  • Благодаря за отзива... Струва ми се че благородно следиш някои грешки :d Мерси за което.
  • Много ми хареса, Митко! има нещо изключително запомнящо се в стила ти на писане и това ми допада поздрави!
    П.П. стихотворението ти наистина е добре констрУирано ( поправи си О-то в коментара по-долу )

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...