Jul 5, 2009, 11:00 PM

Отбоят на Помпей... 

  Poetry » Other
682 0 9

Над брега люшна котвата с трясък,

изтървана със ярост сред локвите,

а галерата в силни отблясъци

ще се сгуши  на кея, под покрива.

 

Бяха в Рим и фасадите прашни

от стъкло – сякаш искрено плачеха,

и един легион от „безстрашните”,

с мрачен поглед следеше ги... плашещо.

 

А  очите им водопадно изтичаха

и онагрите сякаш им пасваха,

и Помпей през гримаси предричаше,

че ще бъдат нашибани с ласото...

 

Тук всичко се промени със годините,

избледняха и сякаш илюзиите,

че за Цезар един свят не стига,

но какъв свят?

 ... разпръснати пъзели!

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Споко Това е нормално.
  • хаха естествено, че е благородно! и извинявай ако се дразниш като те поправям от време-на време, просто някакси ми се набива на очи и не мога да си замълча особено, когато става въпрос за автор като теб, чиито творби не заслужават да бъдат "загрозявани" от грешчици
    гуш
  • Възхитена съм Дими!Не само от този стих!
    Поздравявам те и ти желая успехи!!!
  • Благодаря за отзива... Струва ми се че благородно следиш някои грешки :d Мерси за което.
  • Много ми хареса, Митко! има нещо изключително запомнящо се в стила ти на писане и това ми допада поздрави!
    П.П. стихотворението ти наистина е добре констрУирано ( поправи си О-то в коментара по-долу )
  • Интересно пишеш, хареса ми!
  • Видях го!
    Поздрав!
  • По принцип с него исках да затворя един цикъл от "Римски стихове"... но не се знае. Този е един от малкото които съм написал напоследък, мисля че е добре констрУиран във всички аспекти, но брадвата е в читателите...
  • Харесах, Димитър.
    Поздрав!
Random works
: ??:??