Отбоят на Помпей...
Над брега люшна котвата с трясък,
изтървана със ярост сред локвите,
а галерата в силни отблясъци
ще се сгуши на кея, под покрива.
Бяха в Рим и фасадите прашни
от стъкло – сякаш искрено плачеха,
и един легион от „безстрашните”,
с мрачен поглед следеше ги... плашещо.
А очите им водопадно изтичаха
и онагрите сякаш им пасваха,
и Помпей през гримаси предричаше,
че ще бъдат нашибани с ласото...
Тук всичко се промени със годините,
избледняха и сякаш илюзиите,
че за Цезар един свят не стига,
но какъв свят?
... разпръснати пъзели!
© Димитър Димчев All rights reserved.
Това е нормално.
