Отбоят на Помпей...
Над брега люшна котвата с трясък,
изтървана със ярост сред локвите,
а галерата в силни отблясъци
ще се сгуши на кея, под покрива.
Бяха в Рим и фасадите прашни
от стъкло – сякаш искрено плачеха,
и един легион от „безстрашните”,
с мрачен поглед следеше ги... плашещо.
А очите им водопадно изтичаха
и онагрите сякаш им пасваха,
и Помпей през гримаси предричаше,
че ще бъдат нашибани с ласото...
Тук всичко се промени със годините,
избледняха и сякаш илюзиите,
че за Цезар един свят не стига,
но какъв свят?
... разпръснати пъзели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
Това е нормално.
