night_spy (Хриси)
24 199
14 ene 2007, 12:57

Отчайващо примирение 

  Poesía
810 0 3
Отчайващо примирение

Защо ли свикнал си да бягаш,
при всяка бариера, спънка?
Защо осъден си да страдаш,
когато в гладкото откриеш гънка?

Търсиш нещо лесно, нещо детско,
но нима в живота всичко е елементарно?
Отказваш се, предаваш се,
когато в теб съзрее нещо ново, трудно и емоционално...

Защо ли свикнал си да викаш,
че искаш нещо невъзможно?
Защо ли ти е лесно,
да признаваш, че си слаб за нещо грандиозно?

И нека да ти кажа аз защо:

По-лесно е да се оплакваш,
да стенеш, викаш и да страдаш,
вместо пръста си да мръднеш,
да започнеш да градиш, а не да разрушаваш!

Живеем в свят, изпълнен с политици и философи,
обичаме много да говорим, а да правим малко,
гледаме живота отстрани и спорим,
спорим и се оплакваме, че живеем жалко!

Удовлетворението само не идва,
обажда се единствено ако си го заслужил,
и по-добре рови се в себе си, човеко,
ти си отговора, който търсиш!

© Хриси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??