14 ene 2007, 12:57

Отчайващо примирение

  Poesía
1.2K 0 3
Отчайващо примирение

Защо ли свикнал си да бягаш,
при всяка бариера, спънка?
Защо осъден си да страдаш,
когато в гладкото откриеш гънка?

Търсиш нещо лесно, нещо детско,
но нима в живота всичко е елементарно?
Отказваш се, предаваш се,
когато в теб съзрее нещо ново, трудно и емоционално...

Защо ли свикнал си да викаш,
че искаш нещо невъзможно?
Защо ли ти е лесно,
да признаваш, че си слаб за нещо грандиозно?

И нека да ти кажа аз защо:

По-лесно е да се оплакваш,
да стенеш, викаш и да страдаш,
вместо пръста си да мръднеш,
да започнеш да градиш, а не да разрушаваш!

Живеем в свят, изпълнен с политици и философи,
обичаме много да говорим, а да правим малко,
гледаме живота отстрани и спорим,
спорим и се оплакваме, че живеем жалко!

Удовлетворението само не идва,
обажда се единствено ако си го заслужил,
и по-добре рови се в себе си, човеко,
ти си отговора, който търсиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....