14 янв. 2007 г., 12:57

Отчайващо примирение

1.2K 0 3
Отчайващо примирение

Защо ли свикнал си да бягаш,
при всяка бариера, спънка?
Защо осъден си да страдаш,
когато в гладкото откриеш гънка?

Търсиш нещо лесно, нещо детско,
но нима в живота всичко е елементарно?
Отказваш се, предаваш се,
когато в теб съзрее нещо ново, трудно и емоционално...

Защо ли свикнал си да викаш,
че искаш нещо невъзможно?
Защо ли ти е лесно,
да признаваш, че си слаб за нещо грандиозно?

И нека да ти кажа аз защо:

По-лесно е да се оплакваш,
да стенеш, викаш и да страдаш,
вместо пръста си да мръднеш,
да започнеш да градиш, а не да разрушаваш!

Живеем в свят, изпълнен с политици и философи,
обичаме много да говорим, а да правим малко,
гледаме живота отстрани и спорим,
спорим и се оплакваме, че живеем жалко!

Удовлетворението само не идва,
обажда се единствено ако си го заслужил,
и по-добре рови се в себе си, човеко,
ти си отговора, който търсиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...