Отчайващо примирение

14.01.2007 г., 12:57 ч.

Поезия

879 0 3

Отчайващо примирение

Защо ли свикнал си да бягаш,
при всяка бариера, спънка?
Защо осъден си да страдаш,
когато в гладкото откриеш гънка?

Търсиш нещо лесно, нещо детско,
но нима в живота всичко е елементарно?
Отказваш се, предаваш се,
когато в теб съзрее нещо ново, трудно и емоционално...

Защо ли свикнал си да викаш,
че искаш нещо невъзможно?
Защо ли ти е лесно,
да признаваш, че си слаб за нещо грандиозно?

И нека да ти кажа аз защо:

По-лесно е да се оплакваш,
да стенеш, викаш и да страдаш,
вместо пръста си да мръднеш,
да започнеш да градиш, а не да разрушаваш!

Живеем в свят, изпълнен с политици и философи,
обичаме много да говорим, а да правим малко,
гледаме живота отстрани и спорим,
спорим и се оплакваме, че живеем жалко!

Удовлетворението само не идва,
обажда се единствено ако си го заслужил,
и по-добре рови се в себе си, човеко,
ти си отговора, който търсиш!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

katie (Катя Вълчева)

2007-01-14T20:04:23+02:00

началото е много добро!
Devil_Angel{} (Любомира )

2007-01-14T14:02:06+02:00

Цялото стихотворение е много силно и за жалост-много правилно..Поздрави и поклон!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-01-14T13:47:48+02:00

Финалът е много силен!
Поздрави!