11 sept 2006, 15:58

ОТЧАЯНА ЛЮБОВ

  Poesía
1K 0 8
Ръцете ми се изкривиха
от прегръщане,

реброто ми се пукна
от притискане,

едното ми око е насинено.

Разкървави носа ми
любовта,
но пак при тебе
се завръщам

да ме довършиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Цветков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей,човече...Пишеш прекрасно...А защо не си публикувал нито един стих сега през новата година...Хайде..Можеш го..Очаквам с нетърпение следващия ти стих.Не позволявай на вдъхновението да си отива...ПИШИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Такава смърт искам аз...
  • "Убий ме... с любов!" едва ли не Страшно!
  • Земята те поглъща завинаги, дори когато в мисълта се молиш да избягаш. Именно затова е и централно, осово произведение.Без него се срутва цялата книга. Която е достойна за всячески похвали. Но ти го знаеш. Очаквам и нови неща. Поздрави!
  • Този стих , както и цялата ти стихосбирка са един твой своеобразен почерк.Стиха ти е прекрасен ,както и стихосбирката като цяло.
    Павел ,аз не коментирам тук стиховете ти ,защото вече сторих това в сайта ти ,в края на стихосбирката.Няма капитална грешка ,продължавай.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...