11.09.2006 г., 15:58

ОТЧАЯНА ЛЮБОВ

1K 0 8
Ръцете ми се изкривиха
от прегръщане,

реброто ми се пукна
от притискане,

едното ми око е насинено.

Разкървави носа ми
любовта,
но пак при тебе
се завръщам

да ме довършиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Цветков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей,човече...Пишеш прекрасно...А защо не си публикувал нито един стих сега през новата година...Хайде..Можеш го..Очаквам с нетърпение следващия ти стих.Не позволявай на вдъхновението да си отива...ПИШИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Такава смърт искам аз...
  • "Убий ме... с любов!" едва ли не Страшно!
  • Земята те поглъща завинаги, дори когато в мисълта се молиш да избягаш. Именно затова е и централно, осово произведение.Без него се срутва цялата книга. Която е достойна за всячески похвали. Но ти го знаеш. Очаквам и нови неща. Поздрави!
  • Този стих , както и цялата ти стихосбирка са един твой своеобразен почерк.Стиха ти е прекрасен ,както и стихосбирката като цяло.
    Павел ,аз не коментирам тук стиховете ти ,защото вече сторих това в сайта ти ,в края на стихосбирката.Няма капитална грешка ,продължавай.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...