Sep 11, 2006, 3:58 PM

ОТЧАЯНА ЛЮБОВ 

  Poetry
818 0 8
Ръцете ми се изкривиха
от прегръщане,

реброто ми се пукна
от притискане,

едното ми око е насинено.

Разкървави носа ми
любовта,
но пак при тебе
се завръщам

да ме довършиш.

© Павел Цветков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хей,човече...Пишеш прекрасно...А защо не си публикувал нито един стих сега през новата година...Хайде..Можеш го..Очаквам с нетърпение следващия ти стих.Не позволявай на вдъхновението да си отива...ПИШИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Такава смърт искам аз...
  • "Убий ме... с любов!" едва ли не Страшно!
  • Земята те поглъща завинаги, дори когато в мисълта се молиш да избягаш. Именно затова е и централно, осово произведение.Без него се срутва цялата книга. Която е достойна за всячески похвали. Но ти го знаеш. Очаквам и нови неща. Поздрави!
  • Този стих , както и цялата ти стихосбирка са един твой своеобразен почерк.Стиха ти е прекрасен ,както и стихосбирката като цяло.
    Павел ,аз не коментирам тук стиховете ти ,защото вече сторих това в сайта ти ,в края на стихосбирката.Няма капитална грешка ,продължавай.

    Поздрав и усмивка.
  • Дано първите двама да не са прави... Това стихотворение заема централно място в книгата ми (всъщност тя е наречена на него). Представяте ли си каква капитална грешка съм допуснал... да я кръстя на най-калпавия текст?
    Къде съм гледал, за бога?!


  • Ти наистина си много всеотдаен човек!
  • едното ми око е насинено
    .................................
    Разбиха ми се представите за любовта...
    Начини за изразяването и -всякакви...
    Но определено това творение не е стих.
Random works
: ??:??