Изплаквам ти всичко аз,
ти тръгваш си с мълчание
и в най-мрачния ми час
образът ти в моето съзнание
с ледена жестокост изгаря.
Пламъците оставят само пепел,
тя очите ми нежно затваря,
няма го света тъй светъл...
Тялото ми отнесено е от пороя
на изгубените чувства човешки,
изчезва то завинаги в безброя,
няма вече изпитания тежки...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
