9 feb 2008, 9:25

Отчаяние

  Poesía
1.3K 0 10
 

Изплаквам ти всичко аз,

 

ти тръгваш си с мълчание

 

и в най-мрачния ми час

 

образът ти в моето съзнание

 

с ледена жестокост изгаря.

 

Пламъците оставят само пепел,

 

тя очите ми нежно затваря,

 

няма го света тъй светъл...

 

Тялото ми отнесено е от пороя

 

на изгубените чувства човешки,

 

изчезва то завинаги в безброя,

 

няма вече изпитания тежки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...