9 feb 2008, 9:25

Отчаяние

  Poesía
1.3K 0 10
 

Изплаквам ти всичко аз,

 

ти тръгваш си с мълчание

 

и в най-мрачния ми час

 

образът ти в моето съзнание

 

с ледена жестокост изгаря.

 

Пламъците оставят само пепел,

 

тя очите ми нежно затваря,

 

няма го света тъй светъл...

 

Тялото ми отнесено е от пороя

 

на изгубените чувства човешки,

 

изчезва то завинаги в безброя,

 

няма вече изпитания тежки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...