Feb 9, 2008, 9:25 AM

Отчаяние

  Poetry
1.3K 0 10
 

Изплаквам ти всичко аз,

 

ти тръгваш си с мълчание

 

и в най-мрачния ми час

 

образът ти в моето съзнание

 

с ледена жестокост изгаря.

 

Пламъците оставят само пепел,

 

тя очите ми нежно затваря,

 

няма го света тъй светъл...

 

Тялото ми отнесено е от пороя

 

на изгубените чувства човешки,

 

изчезва то завинаги в безброя,

 

няма вече изпитания тежки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...