9.02.2008 г., 9:25 ч.

Отчаяние 

  Поезия
1105 0 10
 

Изплаквам ти всичко аз,

 

ти тръгваш си с мълчание

 

и в най-мрачния ми час

 

образът ти в моето съзнание

 

с ледена жестокост изгаря.

 

Пламъците оставят само пепел,

 

тя очите ми нежно затваря,

 

няма го света тъй светъл...

 

Тялото ми отнесено е от пороя

 

на изгубените чувства човешки,

 

изчезва то завинаги в безброя,

 

няма вече изпитания тежки...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??