В опушена спарена дупка,

със смрад препълнен пепелник,

коса разрошил, пие блудник -

безкрайно стар, с измъчен лик.

Вонята алкохолна го обгражда,

но той нехае, всеки миг

на чашата изгарящата жажда

се впива в него със копнежен вик.

Разгърдил риза захабена,

оголил побеляла гръд,

поглежда празно цялата вселена

и спуска се надолу

по стръмно наклонилия се път.

С ръце треперещи се мъчи да прогони маранята,

играеща във празните очи,

а после ничком се отпуска на земята,

в кошмарен полусън се мята и гори.

Облива се във пот вонлива,

изгубил пак човешкия си вид,

събужда се за нова капка течност тъй парлива

и губи си душата - миг след миг...