9 февр. 2010 г., 22:44

Отчаяние

904 0 0

В опушена спарена дупка,

със смрад препълнен пепелник,

коса разрошил, пие блудник -

безкрайно стар, с измъчен лик.

 

Вонята алкохолна го обгражда,

но той нехае, всеки миг

на чашата изгарящата жажда

се впива в него със копнежен вик.

 

Разгърдил риза захабена,

оголил побеляла гръд,

поглежда празно цялата вселена

и спуска се надолу

по стръмно наклонилия се път.

 

С ръце треперещи се мъчи да прогони маранята,

играеща във празните очи,

а после ничком се отпуска на земята,

в кошмарен полусън се мята и гори.

 

Облива се във пот вонлива,

изгубил пак човешкия си вид,

събужда се за нова капка течност тъй парлива

и губи си душата - миг след миг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Шмугарски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...