9 февр. 2010 г., 22:44

Отчаяние

900 0 0

В опушена спарена дупка,

със смрад препълнен пепелник,

коса разрошил, пие блудник -

безкрайно стар, с измъчен лик.

 

Вонята алкохолна го обгражда,

но той нехае, всеки миг

на чашата изгарящата жажда

се впива в него със копнежен вик.

 

Разгърдил риза захабена,

оголил побеляла гръд,

поглежда празно цялата вселена

и спуска се надолу

по стръмно наклонилия се път.

 

С ръце треперещи се мъчи да прогони маранята,

играеща във празните очи,

а после ничком се отпуска на земята,

в кошмарен полусън се мята и гори.

 

Облива се във пот вонлива,

изгубил пак човешкия си вид,

събужда се за нова капка течност тъй парлива

и губи си душата - миг след миг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Шмугарски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...