9.02.2010 г., 22:44

Отчаяние

896 0 0

В опушена спарена дупка,

със смрад препълнен пепелник,

коса разрошил, пие блудник -

безкрайно стар, с измъчен лик.

 

Вонята алкохолна го обгражда,

но той нехае, всеки миг

на чашата изгарящата жажда

се впива в него със копнежен вик.

 

Разгърдил риза захабена,

оголил побеляла гръд,

поглежда празно цялата вселена

и спуска се надолу

по стръмно наклонилия се път.

 

С ръце треперещи се мъчи да прогони маранята,

играеща във празните очи,

а после ничком се отпуска на земята,

в кошмарен полусън се мята и гори.

 

Облива се във пот вонлива,

изгубил пак човешкия си вид,

събужда се за нова капка течност тъй парлива

и губи си душата - миг след миг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Шмугарски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...