7 ago 2010, 8:18

Отчаяние 

  Poesía » Civil
785 0 15

Родино,

подпряла чело,

тъга те е изпила,

че твоите деца

 далече отпътуват -

дали да не виждат

 горки бръчки

и съсухрени ръце,

и превития ти гръб,

и изстрадало сърце?

Не осъждай ги, Родино,

а за тях се помоли -

дни честити те да видят

и да станат по-добри!

Твоите чеда това са,

зажадували живот,

твоите цветя това са -

надари ги със любов!

Ще се върнат ли - не зная,

ще милеят ли за теб

или бързо ще наметнат

върху името ти черен креп?

Ти ли така ги създаде?

Моля те, не ги вини!

Ти ли идеалите предаде

и имането отне

от техните деди?

Ти ли с вода

кръвта смеси

и на достойнството

изневери

или да те мамят се остави

Христофороганьовци едни?

Пази, Боже, пази, Боже,

Родината -

състарената,

изцедената,

милата...

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??