Eia (Росица Танчева)
436 13858
7.08.2010 г., 8:18 ч.

Отчаяние 

  Поезия » Гражданска
779 0 15

Родино,

подпряла чело,

тъга те е изпила,

че твоите деца

 далече отпътуват -

дали да не виждат

 горки бръчки

и съсухрени ръце,

и превития ти гръб,

и изстрадало сърце?

Не осъждай ги, Родино,

а за тях се помоли -

дни честити те да видят

и да станат по-добри!

Твоите чеда това са,

зажадували живот,

твоите цветя това са -

надари ги със любов!

Ще се върнат ли - не зная,

ще милеят ли за теб

или бързо ще наметнат

върху името ти черен креп?

Ти ли така ги създаде?

Моля те, не ги вини!

Ти ли идеалите предаде

и имането отне

от техните деди?

Ти ли с вода

кръвта смеси

и на достойнството

изневери

или да те мамят се остави

Христофороганьовци едни?

Пази, Боже, пази, Боже,

Родината -

състарената,

изцедената,

милата...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??