Отчаяние
Родино,
подпряла чело,
тъга те е изпила,
че твоите деца
далече отпътуват -
дали да не виждат
горки бръчки
и съсухрени ръце,
и превития ти гръб,
и изстрадало сърце?
Не осъждай ги, Родино,
а за тях се помоли -
дни честити те да видят
и да станат по-добри!
Твоите чеда това са,
зажадували живот,
твоите цветя това са -
надари ги със любов!
Ще се върнат ли - не зная,
ще милеят ли за теб
или бързо ще наметнат
върху името ти черен креп?
Ти ли така ги създаде?
Моля те, не ги вини!
Ти ли идеалите предаде
и имането отне
от техните деди?
Ти ли с вода
кръвта смеси
и на достойнството
изневери
или да те мамят се остави
Христофороганьовци едни?
Пази, Боже, пази, Боже,
Родината -
състарената,
изцедената,
милата...
© Росица Танчева All rights reserved.
