3 ago 2016, 9:50

Отчаяние

  Poesía
1.7K 2 9

Преливам бавно във прозрачна течност

незабележима и за мен дори.

Не съм ни тъмна сянка,

нито пък плът гореща.

А бавно стичаща се маса от прозрачност,

заливаща посоката на моя път.

И толкова безцветен съм.

И стъклен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вънотрая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пък да ти кажа, че отчаянието не е толкова отчайващо...
    И добре, че е стъклено - да се види едно голямо патешкожълто слънчево зайче.
    Пък може и да е от чая...
  • Случайно се зачетох в стиховете ти и си признавам,че много ми харесват.Има една приятна тъмнина в тях,поздрав!
  • Хубаво е!
  • Май не правя редакции, защото нямам претенции за някаква "стойностност" . Всичко е спонтанно. Но в случая си признавам, че няколко пъти слагах и изваждах това "пък" . И си го четох на глас дори . Интересно нещо е литературата . Ако това може да се нарече така. Не страдам от лицемерна скромност, зад която обикновено се крие претенциозност. Просто знам, че съм далеч от изкуството. Не знам дали "все още" или "изобщо" . Живот ще покаже. И той е интересно нещо .
    Благодаря за окуражителните думички! Ценни са
  • Хареса ми!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...