Преливам бавно във прозрачна течност
незабележима и за мен дори.
Не съм ни тъмна сянка,
нито пък плът гореща.
А бавно стичаща се маса от прозрачност,
заливаща посоката на моя път.
И толкова безцветен съм.
И стъклен.
© Вънотрая All rights reserved.
. Всичко е спонтанно. Но в случая си признавам, че няколко пъти слагах и изваждах това "пък" . И си го четох на глас дори . Интересно нещо е литературата . Ако това може да се нарече така. Не страдам от лицемерна скромност, зад която обикновено се крие претенциозност. Просто знам, че съм далеч от изкуството. Не знам дали "все още" или "изобщо" . Живот ще покаже. И той е интересно нещо .
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
