Преливам бавно във прозрачна течност
незабележима и за мен дори.
Не съм ни тъмна сянка,
нито пък плът гореща.
А бавно стичаща се маса от прозрачност,
заливаща посоката на моя път.
И толкова безцветен съм.
И стъклен.
© Вънотрая Все права защищены
И добре, че е стъклено - да се види едно голямо патешкожълто слънчево зайче.
Пък може и да е от чая...