Вънотрая (Вънотрая)
15 119
3 авг. 2016 г., 09:50

Отчаяние 

  Поэзия
1393 2 9

Преливам бавно във прозрачна течност

незабележима и за мен дори.

Не съм ни тъмна сянка,

нито пък плът гореща.

А бавно стичаща се маса от прозрачност,

заливаща посоката на моя път.

И толкова безцветен съм.

И стъклен.

© Вънотрая Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пък да ти кажа, че отчаянието не е толкова отчайващо...
    И добре, че е стъклено - да се види едно голямо патешкожълто слънчево зайче.
    Пък може и да е от чая...
  • Случайно се зачетох в стиховете ти и си признавам,че много ми харесват.Има една приятна тъмнина в тях,поздрав!
  • Хубаво е!
  • Май не правя редакции, защото нямам претенции за някаква "стойностност" . Всичко е спонтанно. Но в случая си признавам, че няколко пъти слагах и изваждах това "пък" . И си го четох на глас дори . Интересно нещо е литературата . Ако това може да се нарече така. Не страдам от лицемерна скромност, зад която обикновено се крие претенциозност. Просто знам, че съм далеч от изкуството. Не знам дали "все още" или "изобщо" . Живот ще покаже. И той е интересно нещо .
    Благодаря за окуражителните думички! Ценни са
  • Хареса ми!
  • Сега го чета пак и ми харесва повече с "пък". Интересно нещо е литературата... По-добре не слушайте объркани читатели, по-сигурно е
  • Без "пък" на четвърти ред?
  • Благодаря! Това никак не е малко.
  • Разбрах те...
Предложения
: ??:??