Отчаяние

Поэзия

1.7K 2 9

Преливам бавно във прозрачна течност

незабележима и за мен дори.

Не съм ни тъмна сянка,

нито пък плът гореща.

А бавно стичаща се маса от прозрачност,

заливаща посоката на моя път.

И толкова безцветен съм.

И стъклен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Dark_Island (Таня Георгиева)

Пък да ти кажа, че отчаянието не е толкова отчайващо...
И добре, че е стъклено - да се види едно голямо патешкожълто слънчево зайче.
Пък може и да е от чая...

2018-02-25T23:24:03+02:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Случайно се зачетох в стиховете ти и си признавам,че много ми харесват.Има една приятна тъмнина в тях,поздрав!

2016-11-30T11:25:32+02:00
Lebovski (Лебовски)

Хубаво е!

2016-11-10T09:35:04+02:00
Вънотрая (Вънотрая)

Май не правя редакции, защото нямам претенции за някаква "стойностност" . Всичко е спонтанно. Но в случая си признавам, че няколко пъти слагах и изваждах това "пък" . И си го четох на глас дори . Интересно нещо е литературата . Ако това може да се нарече така. Не страдам от лицемерна скромност, зад която обикновено се крие претенциозност. Просто знам, че съм далеч от изкуството. Не знам дали "все още" или "изобщо" . Живот ще покаже. И той е интересно нещо .
Благодаря за окуражителните думички! Ценни са

2016-08-19T11:40:14+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Хареса ми!

2016-08-15T12:15:33+03:00