Отчаяние

- Защо плачеш, приятелю,

защо не спреш суровите сълзи?

Какво те боли, почернил си хубавите си очи?

- Искам спокойствие, приятелю!

Тежи ми тази нощ неспокойна,

неслуки в живота гонят ме,

проблемите за роб имат ме!

Не зная как да преглътна горчиви болки чрез тази глътка сок,

не давят се мъките сурови и в тази чаша сироп..

- Кому са нужни сълзи-състрадалки,

отвори очите си за нов и различен живот!

Прегърни с усмивка болките тежки, 

разбери – животът не е пълен само с разкош!

Ще срещаш беди, несполуки,

ще имаш и хубави дни.

Погледни, без луната-слънцето не изгрява,

ала рони ли то сълзи?

Така погледни от страната със светлините,

в тунела, мрака е само част на преход,

така и в живота приятелю-тъгата е само предпоставка,

потънеш ли в нея, не ще видиш щастието!

Накрая, помни обаче –

след тъмнината те чака винаги светлината!