Feb 25, 2017, 10:27 PM

Отчаяние

497 0 0

- Защо плачеш, приятелю,

защо не спреш суровите сълзи?

Какво те боли, почернил си хубавите си очи?

- Искам спокойствие, приятелю!

Тежи ми тази нощ неспокойна,

неслуки в живота гонят ме,

проблемите за роб имат ме!

Не зная как да преглътна горчиви болки чрез тази глътка сок,

не давят се мъките сурови и в тази чаша сироп..

- Кому са нужни сълзи-състрадалки,

отвори очите си за нов и различен живот!

Прегърни с усмивка болките тежки, 

разбери – животът не е пълен само с разкош!

Ще срещаш беди, несполуки,

ще имаш и хубави дни.

Погледни, без луната-слънцето не изгрява,

ала рони ли то сълзи?

Така погледни от страната със светлините,

в тунела, мрака е само част на преход,

така и в живота приятелю-тъгата е само предпоставка,

потънеш ли в нея, не ще видиш щастието!

Накрая, помни обаче –

след тъмнината те чака винаги светлината!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...