25.02.2017 г., 22:27

Отчаяние

498 0 0

- Защо плачеш, приятелю,

защо не спреш суровите сълзи?

Какво те боли, почернил си хубавите си очи?

- Искам спокойствие, приятелю!

Тежи ми тази нощ неспокойна,

неслуки в живота гонят ме,

проблемите за роб имат ме!

Не зная как да преглътна горчиви болки чрез тази глътка сок,

не давят се мъките сурови и в тази чаша сироп..

- Кому са нужни сълзи-състрадалки,

отвори очите си за нов и различен живот!

Прегърни с усмивка болките тежки, 

разбери – животът не е пълен само с разкош!

Ще срещаш беди, несполуки,

ще имаш и хубави дни.

Погледни, без луната-слънцето не изгрява,

ала рони ли то сълзи?

Така погледни от страната със светлините,

в тунела, мрака е само част на преход,

така и в живота приятелю-тъгата е само предпоставка,

потънеш ли в нея, не ще видиш щастието!

Накрая, помни обаче –

след тъмнината те чака винаги светлината!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...