Отчаяно
Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара.
На подранил гробар видях ръката
и я взех.
Дойдох отвъд обидното страдание,
отвъд ритника зад зелената врата
(зад нея винаги се смеят).
Падам...
Докосва ме коварното мълчание. Водата.
Лежа на дъното с отворени очи.
Изтича времето през редките ми пръсти.
Отчаяно,
сърцето ми мълчи...
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара.
На подранил гробар видях ръката
и я взех.
Дойдох отвъд обидното страдание,
отвъд ритника зад зелената врата
(зад нея винаги се смеят).
Падам...
Докосва ме коварното мълчание. Водата.
Лежа на дъното с отворени очи.
Изтича времето през редките ми пръсти.
Отчаяно,
сърцето ми мълчи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кети Рашева Todos los derechos reservados
