Katriona (Кети Рашева)
122 7684
11 may 2008, 20:03

Отчаяно 

  Poesía » Filosófica
767 0 4
Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара.
На подранил гробар видях ръката
и я взех.
Дойдох отвъд обидното страдание,
отвъд ритника зад зелената врата
(зад нея винаги се смеят).
Падам...
Докосва ме коварното мълчание. Водата.
Лежа на дъното с отворени очи.
Изтича времето през редките ми пръсти.
Отчаяно,
сърцето ми мълчи...

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??