Katriona (Кети Рашева)
122 7684
11.05.2008 г., 20:03 ч.

Отчаяно 

  Поезия » Философска
765 0 4
Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара.
На подранил гробар видях ръката
и я взех.
Дойдох отвъд обидното страдание,
отвъд ритника зад зелената врата
(зад нея винаги се смеят).
Падам...
Докосва ме коварното мълчание. Водата.
Лежа на дъното с отворени очи.
Изтича времето през редките ми пръсти.
Отчаяно,
сърцето ми мълчи...

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??