Отчуждени
Седим си просто ей така,
прегърнати от самотата си,
обвити сме в крещяща тишина
и спомени, като остатъци...
мълчим разголени,
събличаме се с погледи,
телата ни са влюбени,
душите ни - обречени...
и аз, и ти... разлюбихме съдбите си,
вървим в път като змийски език,
любовта ни е като музейни свитъци
на витрината в лъскав бутик...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados