Отчуждени
Седим си просто ей така,
прегърнати от самотата си,
обвити сме в крещяща тишина
и спомени, като остатъци...
мълчим разголени,
събличаме се с погледи,
телата ни са влюбени,
душите ни - обречени...
и аз, и ти... разлюбихме съдбите си,
вървим в път като змийски език,
любовта ни е като музейни свитъци
на витрината в лъскав бутик...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
